стихче - форум


Общата визия на сайта зависи от браузера който ползвате ние препоръчваме firefox/БГ, ако го искате за ваш браузер НАТИСНЕТЕ червения надпис*                   



    САЙТ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНЕ   
и техни роднини и приятели!
дата-10.12.2016 / час-09.51


Влезе като  Гост |"Гости" Добре дошъл!!!-Гост
[ Ново съобщение       · Членове        · Правила на форума ·    Търсене ·     ]
Page 1 of 11
Forum moderator: avatar 
форум » Поезия и афоризми! » Поезия и афоризми! » стихче
стихче
avatarДата: Sunday, 07.03.2010, 17.27 | Съобщение # 1
сержант
Група: Проверенные
Съобщения: 9
Репутация: 1
Статус: Offline
ВРЕМЕТО

Няма веч` усмивката позната,
няма звънкия и топъл смях.
Защо така е, приятели добри?
Какво ли толкоз в нас се промени?
Какво ни даде ти живот достоен,
какво ни взе, че душите ни опустоши?
Назад се връщам често във нощта,
срещам се със мили хора,
спомените ми връхлитат неспокойни.
Горчиво се разкайвам или трепетно очи отварям.
Съзирам образи познати и любими,
пъстроцветни минзухари,
цветя и мили детски личица.
Бащина прегръдка, радост, щастието ме закриля.
А нощта ме стряска със сънища познати –
отиват и се връщат образи познати.
Нима това е старостта или познатата тъга,
на самотата спътник недолюбен?
Навън е вече нощ, и стъпки отчетливи,
забързани и трополящи, детски смях...
О, принцесата пристига, щастие сърцето ми запълва.
Кръговратът на живота, тъга и щастие в едно.
Милото дете, сияещо лице,
то ни връща на времето тревожно, радостта.
Обичам те, дете, връщащо усмивката позната.

 
форум » Поезия и афоризми! » Поезия и афоризми! » стихче
Page 1 of 11
Search:

Copyright V.S * Открит: Понеделник:02.11.09 © 2016
Hosted by uCoz
Add to Google