Виждала си падаща звезда,
от пистолет изстреляна ракета –
красиво цвете с бляскава следа,
а после – мрак над нощните полета.
Виждала си пенеста вълна,
изчезваща на пясъчния бряг,
виждала си златната луна,
закривана от облаците в мрак.
Така изчезна ти – прозрачен сън:
една от многото, които съм прегръщал.
Изчезна като чист камбанен звън,
на който само ехото отвръща.
А аз ще преоткривам любовта:
вълна ще замени вълната прежна.
Луната ще изплува и нощта
отново ще е светла и копнежна.