Тя е толкова крехка, светло-бяла и чудна,
че се губя във нея и сънувам я будна.

Будна, малка горичка със проблясващо
слънце
тихо в мене е скрила своето галещо
зрънце.
И когато съм тъжна, и когато ме няма
тя ме гали полека, както гали ме мама.

Нежна, малка горица, стой си винаги
в мене,
на далечна звездица приютявай
ме в тебе.