Мъжество. 26-годишната Миглена от Елена не се предава на болестта и реставрира старинни текстове

Благородният жест на италианския посланик у нас Стефано Бенацо дълбоко трогна младата госпожица от Елена Миглена Узунова и тя ще го запази като скъп спомен. Дипломатът изпрати писмо до еленския кмет Сашо Топалов, за да й благодари от негово име за скъпоценния дар и да й пожелае много успехи в заслужаващото възхищение дело, с което се е заловила.
Нетрадиционният подарък за италианския посланик има малка предистория. Както и „Борба” писа, по идея на историка Николай Иванов от миналото лято започна реставрация на страници от Банишкото евангелие върху ръчно изработен пергамент по най-стари рецепти. Въпреки че Миглена е с увреждания и трудно се справя дори с писането на обикновен текст, тя прие предизвикателството да направи препис, който с копие на дарствения лист бяха изпратени на посланика. Българското евангелие от 13 век, което притежавал поп Марко от еленското село Багалевци, е предоставено от неговите наследници през 1924 г. на Народната библиотека, за което свидетелства дарственият лист.
Меги се справя чудесно с изписването на старовремския текст, трудно различим от оригинала. Само тя си знае какви усилия й е коствало, но е доволна от себе си и уверено заявява: „Справих се, харесва ми и мога да продължа”.
Тя е от хората, които не се отчайват, нито пък се предават на отчаянието. На 7 септември ще навърши 26 години. Когато е едва 7-годишна, откриват, че страда от нелечима болест – стеноцеребрална дегенерация /болест на Фридрайх/, която бавно, но сигурно я инвалидизира.
„Заболяването е генетично, но в нашия род аз съм първият случай. В началото болестта не се проявяваше, дори до 13-годишна възраст участвах в танцов състав. После с всяка година състоянието се влошаваше – не можех да пазя равновесие, пишех по-бавно, а на тъмно бях още по-нестабилна, появи се и изкривяване на гръбначния стълб” – споделя момичето.
Въпреки коварното напредване на болестта Меги завършва средното си образование в Елена. От пет години е на инвалидна количка, но вкъщи полага неимоверни усилия да се обслужва сама, дори и да се движи, колкото й да е трудно. До миналото лято излизала с проходилка пред блока благодарение на индивидуални протези, които държат краката й изправени. Те обаче бързо се износват и трябва да има 240 лв. да ги купи срещу фактура, която после социалните служби да осребрят. Дълга и тромава процедура, заради която все още не са й възстановени парите за първите протези. Меги е наясно, че лекарства не могат да помогнат, и засега ползва процедури в Банкя и Поморие. За да има по-голям ефект, рехабилитацията трябва да се води ежедневно и от специалист, което семейството й не може да си позволи.
Миглена рано се разделя с мечтата да учи медицина, макар в училище да била в паралелка с усилено изучаване на биология. После се ориентирала към психологията, но пък за нея няма дистанционно обучение. Благодарение на компютъра вкъщи общува с приятели от цялата страна, обменя опит, съвети с хора с увреждания от Испания, Италия. За съжаление приятелите й от Елена стават все по-малко. За разходки разчита на майка си, която е неин социален асистент, и на съседа си Мартин, с когото общуват от деца.
От средата на миналата година Меги е на работа в информационния център в общинската администрация в Елена и това я прави много щастлива. Назначена е по националната програма за осигуряване на заетост на хора с увреждания като информатор приемна. Завежда кореспонденция, общува с граждани и колеги от общината, създава нови социални контакти, а това й дава самочувствие, чувства се полезна. Тези дни Миглена беше поканена на откриването на документална изложба за Велчовата завера в СОУ „Иван Момчилов”, където подари на директорката реставриран от нея текст от Банишкото евангелие. Намеренията на клуб „Млад краевед” в училището са освен с издирвателска дейност повече ученици да се включат в реставрирането на старинни текстове върху пергамент, а Миглена да бъде в помощ на ресурсния учител.
От миналата година тя е председател на новоучреденото дружество на инвалидите в Елена. В него членуват 17 души, от които трима на инвалидна количка и три деца с увреждания. Сега усилията им са в намиране на подходящо помещение за клуб, за което имат подкрепата на общинската управа. Искат повече институции в града да станат достъпни за хората с увреждания, да има скосени тротоари, за да се движат безопасно.
Със своята ангажираност Миглена иска да внуши на всички хора с подобна съдба да не се затварят в себе си.