САЙТ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНЕ

Ако

venko1978 — Tue, 08 Mar 2011 15:34:11 GMT

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг

Note:ava

НЕ СИ ОТИВАЙ!

venko1978 — Tue, 08 Mar 2011 15:28:54 GMT

НЕ СИ ОТИВАЙ!

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
...че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

megi_mp

Моята стая

venko1978 — Tue, 08 Mar 2011 15:25:31 GMT

Моята стая

Аз имам
малка прашна стая
изпълнена със спомени
натрупани,олющени,поломени
от времето листа отронени.
В нея събрал съм приключенските книги,с пожълтели корици.
Подредил съм ги чинно на овехтели полици.
Под тях е моята пушка с фунийките и споменът за игра на войници.
А там е колелото ми детско,с изтъркани гуми,с изкривени спици.
Топчета стъклени в хартиени торбички.
Блокче с рисунки,цветни боички.
И после албумче със снимки,все чернобели,
на фотохартия са времето спрели.
А ето кутия с писмата на стари любови.
Кутия с лекарства и други отрови.
Накрая часовник китайски със спряла батерия.
Това съм аз,дух и материя.
И когато вятърът задуха
или дойде тишина безкрайно глуха
а душата стане празна куха,
аз имам малка прашна стая,
заровена дълбоко в мен.
Та винаги когато пожелая
да мога да намеря
покоя в нея спотаен.

Ти и Аз - Ревност

venko1978 — Tue, 08 Mar 2011 15:20:46 GMT

Ти и Аз - Ревност

Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости.
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя
и да се влюбя. Тъкмо в теб!
До днес. Но днес, незнайно как тъй
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз.
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те загубя? -
си виках сам във адски страх.
Нима?! Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг.

Дамян Дамянов

Ръка за прошка

venko1978 — Fri, 23 Apr 2010 09:52:25 GMT

Ръка за прошка

Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновен съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И този тук един съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена...

Стих!

venko1978 — Fri, 23 Apr 2010 09:49:29 GMT

Една нежна гора ми живее в сърцето,
със зелени листа надалече в небето.

Тя е толкова крехка, светло-бяла и чудна,
че се губя във нея и сънувам я будна.

Будна, малка горичка със проблясващо
слънце
тихо в мене е скрила своето галещо
зрънце.
И когато съм тъжна, и когато ме няма
тя ме гали полека, както гали ме мама.

Нежна, малка горица, стой си винаги
в мене,
на далечна звездица приютявай
ме в тебе.

СТИХИЯ

venko1978 — Wed, 14 Apr 2010 21:53:31 GMT

СТИХИЯ

Красиви чайки изпращат деня,
морето с вълните си глъхне,
и огнена птица с прекрасна душа,
във моя ден мислено тръпне.

Изпращам и залеза бос,
по- пясъка златен пристъпвам,
и уморен и светлокос,
треперейки плахо потръпвам.

Прегръща ме морно морето
целува ме месецът мой.
И нежно ме гали небето
потънало чисто в покой.

виждала ли си ?

avatar — Sun, 07 Mar 2010 15:16:01 GMT

ВИЖДАЛА СИ

Виждала си падаща звезда,
от пистолет изстреляна ракета –
красиво цвете с бляскава следа,
а после – мрак над нощните полета.
Виждала си пенеста вълна,
изчезваща на пясъчния бряг,
виждала си златната луна,
закривана от облаците в мрак.
Така изчезна ти – прозрачен сън:
една от многото, които съм прегръщал.
Изчезна като чист камбанен звън,
на който само ехото отвръща.
А аз ще преоткривам любовта:
вълна ще замени вълната прежна.
Луната ще изплува и нощта
отново ще е светла и копнежна.

въглен в шепа

avatar — Sun, 07 Mar 2010 15:15:22 GMT

ВЪГЛЕН В ШЕПА

Аз искам да надникна в твоя свят,
искрица огън от сърцето ти да взема,
във шепите си ще я подържа,
докато пламне в буен огън.

И нека да гори!
Не е пожар стихиен...
Във него ще горят наи-съкровенни чувства,
родени от любов и бруни страсти.

МАМА

venko1978 — Sun, 07 Mar 2010 14:51:10 GMT

МАМА

Дето си от всички най-добра,
дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото , най-чудесно име
и да ти го казвам научи ме !

Че за тебе думи не намирам,
а сърцето ми до днес побира
таз една-едничка дума само :
"Мамо мила,скъпа моя мамо !"

Дора Габе