Произход на живота

venko1978 — Wed, 27 Nov 2013 11:37:51 GMT

Произходът на живота е област от познанието, която макар и да е постоянно във фокуса на човешкия интерес е незавършена и нееднозначна. Напредъкът в тази област като правило е бавен и спорадичен и въпреки това предизвиква огромен интерес поради привлекателноста на изследваните въпроси. Някои факти ни дават представа за условията, при които може би се е зародил живота, но механизмите, по които неживото е станало живо, все още са неуловими.

Креационизъм

Според този възглед животът не възникнал по естествен, закономерен и обективен начин, а е следствие на божествен, творчески акт.

В частност, съгласно Библията, бог е създал света за шест дни, при това на третия ден е сътворил растенията, на петия — рибите и птиците а на шестия — зверовете и накрая — хората. Първия човек, Адам, слепил от глина и след това му дал душа и той оживял.

Свръхестествената хипотеза е извън обсега на науката и няма да й отделим специално място, освен за да отговорим на по-сериозните възражения на креационистите срещу еволюционната теория.

Концепция за многократно самопроизволно зараждане на живота от неживи вещества
Широко разпространена през Среднoвековието. Допускала се възможността за самозараждане не само на по-просто устроени същества, но и даже на млекопитаещи. Например, червеи от гниещо месо или тор, мишки от зърно и запотено бельо (има рецепта дори), риби и други морски животни – от тиня. Може да е смешно, но едва Луи Пастьор през втората половина на XIX век напълно опровергава тези възгледи.

Отричането на възможността за самозараждане на живота в наше време не противоречи на представата за принципната възможност за развитието на органичната природа и живота в миналото от неорганична материя.

Концепция за стационарното състояние

Животът е независим от Вселената, той е вечен и изначален, присъщо на материята свойство. Да се пита: „Откъде е произлязъл животът?“ е равносилно да се пита: „Откъде е произлязла гравитацията?“

Концепция за извънземен произход на живота

Панспермия (от гр. “пан“ – всеобщ, “сперма“ – семе) – древно учение за повсеместното разпространение във Вселената на зародиши живот. Древногръцкият философ Анаксагор Йонийски 450 години пр.н.е. вярвал, че всяко живо същество е произлязло от точно определени семена на живота.

Универсален еволюционизъм

Животът е резултат от еволюцията на материята и е възникнал като естествен етап от усложнението й, подчинявайки се на физически и химически закони.

Преходът от органични макромолекули в жива клетка се нарича абиогенезис.

Какво е това живот обаче?

преди да се спуснем в различните теории, нека се опитаме да си изясним „какво е това живот?“.

Има разни определения. Така или иначе, живота се свързва със съчетанието на следните особености:

- метаболизъм, т.е. способността да се поглъщат, обменят и преработват енергия и маса с околната среда.

Да, но ако се замислите, всяка фабрика, автомобил или огън правят същото, но не ги смятаме за живи.

- растеж;
- редупликация, т.е. способността организма или системата от организми да се размножават.

Да, но възниква въпроса: кристалите възпроизвеждат ли себеподобни? А компютърните вируси? В такъв случай мулетата живи ли са като не могат да се размножават?

- поддръжка на вътрешните условия, независимо от външната среда: хомеостазис
- стремеж за самосъхранение.

Да, но всеки програмист ще Ви каже, че може да се въведе една програма да реагира на определени условия по определен начин. А роботите живи ли са, след като съгласно третия закон на Азимов се грижат и за самосъхранението си?

Основателят на квантовата механика Шрьодингер в книгата си „Какво е това живот?“ го определя като подредено и закономерно поведение на материята, организирано така, че да понижава собствената си ентропия за сметка на повишението на ентропията на окръжаващата среда.

Има и други определения, които пък наблягат на белтъчния състав или клетъчния строеж, но всички те са едностранни или недостатъчни.

Оказа се, че да се определи понятието „живот“ не е просто. Този факт има очевидно отражение в опитите да се намери извънземен живот. Ако не можем адекватно да определим какво търсим, то как ще сме уверени, че можем да го познаем? Това говори и че да се търси произхода на живота в неживата природа не е толкова екстравагантна идея.

Ето как обобщава Стив Кук (Steve Cook): Животът има няколко свойства, нито едно от които не е уникално или определящо, но които заедно съдействат за нашето разбиране за това какво е живот.

Животът е:

- Неправдоподобен (според втория закон на термодинамиката – понижаващ ентропията)
- Данни (ДНК)
- Метаболизъм (автокаталитична биохимия)
- Копиране (наследственност)

Естествено, има големи пропуски в нашите знания, които запълваме с разсъждения, а те могат и да са погрешни – все пак не можем да се върнем в миналото и да видим с очите си тези уникални молекулярни събития, станали преди милиарди години. Няма свидетели, но има улики.

Впрочем никой уважаващ себе си учен не се изказва по въпросите за произхода на живота, защото може да се окаже некомпетентен. Такива явления, като Живота и Разума, са все още уникални, графика не се създава по една точка и затова тази тема става територия на философията, богословието, научната фантастика.

Руският генетик Н.В. Тимофеев-Ресовский, например, на всички въпроси за произхода на живота отговарял: „Аз тогава бях много малък, и затова нищо не помня. Попитайте по-добре академик Опарин…“ . Но ние нямаме такива скрупули и няма да разчитаме на „искрата божия“, докато не изчерпим възможностите на естествознанието.

Източник: http://bgchaos.com/

Предложен за обществено обсъждане проект за 20-левка

venko1978 — Wed, 09 Dec 2009 23:40:41 GMT

Предложен за обществено обсъждане проект за 20-левка

САЙТ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНЕ

Произход на живота

Предложен за обществено обсъждане проект за 20-левка