„Може би никога женски образ не е вдъхвал толкова обаяние, може би никога очи на девойка не са грели с толкова чистота…” – пише до своята любима Мина поетът Яворов и с тези думи най-точно характеризира жената, вдъхновила го да излее душата си в „Две хубави очи”, „Вълшебница”, „Благовещение”.
По повод 120 години от рождението на Мина Тодорова в родния й град Елена се проведе музикално-поетична вечер „Мина и Яворов”. Подобно събитие преди месец имаше и в родния Чирпан на поета. Така в наши дни двата града, за които навреме Михаил Кремен написа, че дори в самите си названия носят характерната разлика между двамата влюбени, сложиха началото на нови контакти и на един поетичен мост на любовта.
В старата еленска църква „Свети Никола” по време на вечерта в изпълнението на млади хора прозвучаха най-силните стихове за любовта, невинността и кипящата страст. От СОУ „Иван Момчилов” в Елена представиха поетично-музикалната импресия „Романтика” на учителките Рени Симеонова и Ивона Сариева в изпълнение на Василена Жезанова. Ученици от „Тим Тийн театър” при СОУ „Пейо Яворов” в Чирпан развълнуваха присъстващите с поетичната композиция „Аз съм толкова млада, а вий сте поет…”.
Въпреки многото изписани страници за „бялата благоуханна лилия” на Яворов в есето на Цветана Гайдарова бяха представени малко известни факти за богатата душевност на Мина, силната й любознателност и поетичната дарба. За силата на любовта между двамата говори и фактът, че до края на дните си Яворов носи медальон с къдрица от косите на любимата и изпълнява дадения обет: „Ти си моя и ще бъдеш моя на този и на онзи свят”.
Мина Тодорова умира от тежка болест на 20 години в санаториум в Париж и е погребана в гробището Бианкур. Върху мраморната плоча с разтворена книга, на чиито страници са изписани на български и на френски безсмъртните слова „Две хубави очи…”, винаги има свежи цветя. Преди десетина дни представители на художествената галерия „Никола Манев” в Чирпан и самият художник, който живее и твори във френската столица, са положили червени рози на гроба й. За него от 1964 г. неизменно се грижи българката Елена Волева. Отдавна тя прави безуспешни опити да ангажира българските институции в Париж за поставянето на портрет на Мина върху надгробната плоча. Това са решили да сторят в най-скоро време от родните градове на Мина и Яворов.
