Село Вълчовци, Вълчовата поляна, река Вълчана са все места в Еленския балкан, свързани с името на войводата. След провала на Странджанския заговор през 1810 година той се оттегля в Еленския балкан. Към него се присъединява с четата си поп Мартин от Разпоповци, просветен за времето човек, който става пръв негов довереник.

Неустрашимият хайдутин остава завинаги на Вълчова поляна с пушка в ръка, стъпил върху три сандъка имане, вперил поглед в необятния простор. Нему принадлежат думите: „Един живот не е достатъчен за освобождението на България. Затова завещах делото на потомците!

Вълчан войвода, чийто живот е обвит в легенди и е оставен встрани от признатите поборници, дочаква освобождението на България. Умира на 104 години, на 23 март 1879 година.