Росата във шепи събра,
Плисна лицето си малко .
Засияха искри,усмивка деня озари.
Пролет,птички хвърчат,
цветята наболи,
и босоного дете.
Коси разпелени,
вятъра нежно едва ги докосва дори.
Ето то се затичва,
При мама в прегръдка се сплита.
Дете,дете,най-сладка отмора.
И как сладко звучи думатa МАМО.
На мама детето прекрасно,
Косичката ти, златна есен ,разстлана,
Личице на ангелче мило прилича.
Наща мила и малка принцеса,
В прегръдката на мама спокойно седи.
И шепни мили и нежни слова.
Мила моя Мамо,теб обичам най-много на света.