Деца пред мен прегръщат се -
невинни и красиви.
Дали били сме същите
в онези дни щастливи?
Когато във игрите ни -
едно безбрежно царство,
изгравяше в душите ни
свещеното другарство.
Сега пред мен прегръщат се
съвсем немногословно,
а думите превръщат се
в признаие любовно.
И толкова са искрени,
а толкова далечни...
О, мои детски истини,
о, мое детсво вечно!