Новини на ТВ7 за Болницата в град Елена с видео може да намерите ТУК
Община Елена се състои от 124 населени места, от които град е само общинският център. Пет от селата са центрове на кметства- Беброво, Каменари, Константин, Майско и Палици, а в 17 от останалите села са назначени кметски наместници. Основната част от населението е съсредоточено в града и в няколко по-големи села, разположени по основните пътища. Населението е около 11 000 души, 6400 от които живеят в града.
"
Елена има най-много населени места на практика
от всички 264 общини в България. По единния класификатор имаме 124
населени места..."
Сашо Топалов
Болницата в град Елена
е с над 120-годишна история и е една от първите болници в България след Освобождението. Открита през 1880 г., в нея са работили известни лекари, които са и основоположници на здравеопазването в новосъздадената държава: д-р Иван Стойков, д-р Йонас Басанавичус, д-р Йордан Брадел, д-р Димитър Моллов, д-р Сава Мирков, д-р Христо Момчилов и др. През 60-те и 70-те години на миналия век от еленската болница са започвали своята професионална и научна кариера изтъкнати имена в българското здравеопазване като акад. Николай Минков, проф. Йордан Шейтанов, д-р Александър Конакчиев. и др.
И въпрос?
Трябва ли да се закрие,след като обслужва 11000жители от цялата община?
Пиша за болницата в град Елена ,защото съм по-запознат ,иначе написаното се отнася до повечето здравни заведения в малки населени места!
Град Елена остава без болница. Закриването на стационара е въпрос на документално оформяне, защото тя на практика е ликвидирана. За това алармира вчера кметът на Елена Сашо Топалов. 10 700 жители на общината заедно с близо 5000 в съседната Златарица остават без лекарско обслужване, заяви Топалов. Елена е отдалечена община и връзката на пациентите с най-близкото лечебно заведение е 50 км, което може да се окаже фатално за спешните случаи. Сашо Топалов посочи, че управителят на МБАЛ "Димитър Моллов” д-р Йорданка Садинова е подала молба за изваждане от търговския регистър, което означава, че болницата вече е без управител. Заради критичното състояние и липсата на достатъчно клинични пътеки и финансиране, са напуснали почти 90 % от лекарите. В момента задълженията на лечебното заведение за здравни осигуровки са 170 хил. лв. След закриването на болницата 40 души медицински персонал ще останат на улицата. Последствията ще бъдат катастрофални за общината, подчерта Топалов. Тръгва процедура за обявяване в несъстоятелност на търговското дружество, каквото по закон е лечебното заведение. До сега задълженията на болницата надхвърлят 550 хил. лв. без ДДС, ще се появят кредитори, заяви още кметът. До миналата седмица имахме надежда, бяхме ангажирали експерти, които да изготвят оздравителна програма, но сега е ясно, че всички усилия са напразни и 130-годишното лечебно заведение ще бъде ликвидирано точно на своята годишнина, допълни градоначалникът. Болницата няма как да функционира само с четири клинични пътеки, каквито са ѝ отпуснати. От 2 г. не е получавала и субсидия за здравно заведение в отдалечен район. Преди година общинското ръководство на Елена се е срещнало със зам.-министъра на здравеопазването Валери Митрев и е получило уверение, че до закриване на болницата няма да се стигне. След смяната на министерския екип кметът е подготвял среща с министър Анна-Мария Борисова, но тъкмо когато тя трябвало да се осъществи, последвала нова министерска смяна. До сега среща с министър Стефан Константинов не е проведена и болницата остава без източници на финансиране. От началото на зимата Община Елена със свои средства осигурява отоплението на лечебницата, тока и водата, но пари за лекарства и заплати няма. С общински бюджет се поддържа хосписът за тежкоболни, който беше създаден през 2009 г. по социална програма и който вече е на издръжка на общината. При ликвидиране на болницата и той ще трябва да затвори, защото се намира в същата сграда, каза Топалов. Кметът е представил ситуацията пред НСОРБ, която е информирала Комитета на регионите на ЕС и Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа. Запознат съм със ситуацията, но нищо не мога да направя, защото болницата е общинска, заяви депутатът Христо Христов. Причината да няма финансиране е, че липсват специалисти. Щом липсват специалисти няма клинични пътеки, щом няма клинични пътеки НЗОК не може да отпусне пари, обясни Христов. По думите му той всеки ден разговарял с кмета за болницата. Депутатът призна, че очевидно нищо не може да се направи и Елена остава без болница.
Д-р Иван Иванов, директор на РЗОК:С 15 000 лв. на мeсец лечебното заведение не може да оцелее
За първото тримесечие на годината, което започва от декември 2010 г., за дейност болницата в Елена е получила 49 000 лв., съобщи шефът на РЗОК във В. Търново д-р Иван Иванов. Според него с тези пари лечебното заведение не може да оцелее, тъй като това финансиране е необходимо само за месец. Преди години първо бе закрито хирургичното отделение, а сега на неговото място е разположен хосписът. После затихна и родилното, тъй като за една година там се родиха около 45 бебета. Лекарите започнаха да напускат, а тези, които останаха, се деквалифицират. После дойде ред и на други отделения и неуспешни опити те да бъдат спасени, като дойдат лекари от други места. Така се стигна до сегашното състояние на финансов колапс. Дори и да бъде затворена болницата в Елена, в сградата ѝ работи хоспис. Има и медицински център с лекари специалисти, които обслужват населението. Има и джипи практики, а също и филиал на Спешна помощ. Така че населението няма да остане без медицинско обслужване, твърди д-р Иванов.
Болниците в Елена и Полски Тръмбеш ще кандидатстват за преструктуриране в лечебни заведения за долекуване, съобщи за „Борба” инж. Виолина Енева, главен секретар в Регионалния център по здравеопазване в старата столица. „През тази седмица тече срокът, в който лечебните заведения могат да заявят желание и да кандидатстват за финансиране по европейски програми”, обясни Енева. Заради липса на управител на болницата в Полски Тръмбеш казусът ще се решава от общинските съветници. Двете болници могат да станат лечебни заведения за долекуване. Една от причините за увеличението на хоспитализациите с 60% за последните пет години е, че хронично болни пациенти се настаняват неподходящо в болници за активно лечение, това е основният мотив част от здравните заведения да станат места за долекуване и продължително лечение. Болниците, които ще се преобразуват, ще получат целеви средства за ремонт и оборудване по оперативна програма „Регионално развитие”. Апаратурата ще зависи от типа на най-често срещаните заболявания и такива, при които има нужда от дългосрочни грижи. Така ще има възможност за необходимата диагностика за населението на ниво извънболнична помощ. При необходимост пациентите ще бъдат транспортирани до болница за активно лечение.
За миналата 2009 година колко раждания е имало в болницата? Сашо Топалов: 55 раждания има миналата година в Акушеро-гинекологичното отделение на Общинска болница - Елена. Задължения към момента от 307 000 лева са нищо. От тях 260 000 са за лекарствени средства, натрупани през последните 7-8 години. Аз вече не знам какво да очaкавам за болницата в Елена, защото не знам какво ще се случи и никой не ни казва. Преструктуриране или заведение за долекуване. Клиничните пътеки за долекуване ги няма. Казват, че нямало достачен публичен ресурс и ние ще чакаме месец за месец. Трупат се заплати и задължения. После кой ще ги поема? Местните власти. Комуникацията е прекъсната централна изпълнителна власт в системата на здравеопазването – местни власти. Те идват, правят спешни кабинети. Никой не ни информира, че има Спешен кабинет. Има кмет, има Общински съвет. Аз разбирам от гражданите на град Елена, че имало някакъв Спешен кабинет във филиал на Спешна помощ. Катерина АСПАРУХОВА
Граждани и управа са против промените, предвидени в областната здравна карта
Кметът на Елена Сашо Топалов изпрати възражение чрез Районния център по здравеопазване - В. Търново, до Министерството на здравеопазването във връзка с предложението за актуализация на областната здравна карта на медицинската помощ във Великотърновска област. Във възражението е изразено категорично несъгласие с преструктурирането на Многопрофилната болница за активно лечение в Елена в Обединен център за медицинско обслужване с болница за долекуване, рехабилитация и продължително лечение. По този начин стационарът с петте отделения за активно лечение се обрича, остават 10 легла за краткосрочен престой и наблюдение до 24 часа и 54 за продължително лечение и рехабилитация. В областната здравна карта е включен и хосписът, който в момента се прави в сградата на болницата по проект на програма ФАР. 7 април беше крайният срок, в който областната комисия, назначена със заповед на здравния министър, трябва да изработи областната здравна карта, разбирай за седем дни, а до 10 дни да я представи в здравното министерство. Тези шокиращо кратки срокове за изработването на един толкова важен документ за здравното обслужване на населението и преструктурирането на болниците в областта буди най-малко недоумение. Времето е твърде малко, дори само да се запознаят членовете на комисията с актуализирания вариант на областната здравна карта, за която е имало досега три предложения за четири години. Или може би от представителите на общините в тази комисия се искат само подписи, без много да се шуми. В Елена обаче не останаха безразлични по този жизненоважен за здравното обслужване на хората район. Кметът свика в понеделник спешна среща, след като на заседание на комисията в четвъртък миналата седмица е станала ясна съдбата на 130-годишната еленска болница. В срещата участваха председателят на Общинския съвет, постоянната комисия по здравеопазване и социални дейности, медицинският съвет към болницата, а също и Марияна Кирилова, председател на Районната колегия към БЛС - В. Търново, и член на областната комисия за изработването на областната здравна карта. Подкрепа на място за предложенията до здравното министерство даде народният представител Стоян Витанов. Еленчани не са съгласни с предложените в интегративния модел на националната здравна карта структурни промени, тъй като не са съобразени с демографската характеристика и социалния статус на населението в малките общини. Еленската е най-засегната от този модел – близо 700 кв. км площ с население в над 200 населени места, застаряващо, с хронични заболявания, с нисък социален статус, 14% безработица. При определяне на нивата на медицинско обслужване наложените стандарти за достъп до болнична помощ не са реални за условията на Еленския регион и не създават реална равнопоставеност в достъпа до болнична помощ. Над 30 от населените места в здравния район – Еленска и Златаришка общини, са с над 60 км отстояние от областната болница. Инфраструктурата в двете общини на този етап не позволява достъп до болния и транспортирането му до лечебно заведение за време до 60 минути. При изготвянето на актуализирания вариант на областната здравна карта не е взето официално становището на местната власт, като по този начин са игнорирани органите на местно самоуправление. Предложението до здравното министерство е вариантът на областна здравна карта на този етап да стане предмет на по-широка дискусия.
Над 30 от населените места в здравния район – Еленска и Златаришка общини, са с над 60 км отстояние от областната болница. Инфраструктурата в двете общини на този етап не позволява достъп до болния и транспортирането му до лечебно заведение за време до 60 минути. При изготвянето на актуализирания вариант на областната здравна карта не е взето официално становището на местната власт, като по този начин са игнорирани органите на местно самоуправление.
През зимата по заснежените и обледени пътища на 300-километровата пътна мрежа дори единствената линейка на Спешна помощ се справя трудно. Едва ли със сформирането на т.нар. нови спешни кабинети, които дори за специалистите са с неясен статут, хората и многото гости биха могли да получат качествено здравно обслужване. За съжаление днес, 1 февруари, такъв в Елена все още няма, независимо от обявеното „желание” на медицинските специалисти да работят. Кому е необходимо за общината да се прави разход от 6 хиляди лева и повече за заплащането на дежурствата в този кабинет. Населението в момента плаща скъпо за своето здраве чрез здравноосигурителните вноски, по-скъпо отколкото са разходите за местни данъци и такси. Един специалист от общинска администрация например плаща по 56 лева на месец за здравни осигуровки. А за година? - В крайна сметка ако министерството все пак не чуе вашите възражения, какво ще правите и какво е състоянието на болницата в момента? - В по-различна финансово-икономическа обстановка община Елена по-лесно би си позволила да отделя бюджетни средства, които да подпомогнат финансовата издръжка на общинската болница. За съжаление в общинския бюджет за 2010 година няма възможност за такава финансова помощ. Ще опитаме чрез оптимизиране и редуциране на структурата на лечебното заведение да съхраним общинската болница през 2010 година. Това ще стане чрез плащането от касата за 20-те клинични пътеки, държавната помощ за отдалечени и рискови места и скромните възможности на общината. Ще опитаме да осигурим условия и възможности въпреки свитата дейност на общинската болница тя да бъде съхранена. Реалностите налагат общинската болница в Елена да съществува.
Изключително важно е болницата в Елена да продължи да съществува, но да предоставя възможно най-качествената услуга, заяви народният представител от ГЕРБ Христо Христов. Той уточни, че предстои среща между него и здравния министър Нанев във връзка с възможностите за сключване на договори за още клинични пътеки. Става дума за един планински район, който е отдалечен от В. Търново, заяви депутатът. Според него в Община Елена има 133 населени места. От с. Майско до В. Търново разстоянието е 70 км, което ще затрудни хората, нуждаещи се от квалифицирана медицинска помощ, ако такава в района липсва. Болницата в Елена обслужва и жителите на Златарица, тези два района през зимата остават изолирани от областния център заради специфичните планински условия, каза още Христов. По думите му не може да развиваш туризъм, без медицинска помощ, което е още едно основание за запазването на болницата в града. На срещата със здравния министър депутатът ще проучи възможностите за запазването, трансформирането и развитието на болничното здравеопазване в областта.
Добре ,но целта е от тази реформа да се спестят 100 милиона -оправдано ли е да се затворят толкова болници и да се обрекат толкова хора на смърт заради 100 милиона?
КОГАТО СЕ ИЗВЪРШВА СТРУКТОРНА ПРОМЯНА, ВСЛЕДСТВИЕ НА КОЯТО ЩЕ СЕ ПОДОБРИ ОБСЛУЖВАНЕТО Е ПО- ДОБРЕ , ОТКОЛКОТО ДА СЪЩЕСТВУВАТ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ В КОЙТО ОТБИВАТ САМО НОМЕРА
В КРАЙНА СМЕТКА ЗАСЕГА КАТЕГОРИЧНО Е ЯСНО, ЧЕ БОЛНИЦИТЕ В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ И ЕЛЕНА НЯМА ДА БЪДАТ ЗАКРИТИ, НО ВЕРОЯТНО В БЛИЗКИТЕ МЕСЕЦИ ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА СЕ ПРЕСТРУКТУРИРАТ В ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ДОЛЕКУВАНЕ, ЗА ДА ОЦЕЛЕЯТ. А СПЕШНИТЕ СЛУЧАИ В ДВАТА ГРАДА ЩЕ СЕ ПОЕМАТ ОТ ЗВЕНАТА НА СПЕШНА ПОМОЩ И СПЕШНИТЕ ПРИЕМНИ КАБИНЕТИ, КОИТО ПРЕДСТОИ ДА БЪДАТ РАЗКРИТИ. Пациентите няма да останат без болници и медицинска помощ, гарантират директорите на здравните институции във Велико Търново.
Поредното недомислие след разбивнето на българското земеделие и животновъдство. Но тук все пак става въпрос за здравето на хората. Какво значи малки и големи болници щом става въпрос за нашето здраве.Подкрепям идята за всенародно обсъждане, но едва ли това щесе осъществи.
Според д-р Флоресков данните от 2008-ма година показват, че общинските болници обслужват над 80 процента от пациентите, включително и връщаните от областните заведения хора. В същото време за тях се отделят само 20 процента от средствата за здравеопазване. Според директорите на болници спешните центрове трябва да бъдат на подчинение на общинските болници, тъй като парите за спешни случаи идват от бюджета на съответното заведение. източник- ДАРИК
„Коя беше причината медицински стандарти за брой специалисти да се променят от нашето министерство след подписването на Националния рамков договор за 2010 година. Много ясно, за да не можем да отговорим на тези изисквания. Как нашите болници можеха да лекуват добре преди министър Нанев да бъде министър, а сега изведнъж не могат да лекуват. Логиката е една - да бъдат затворени", добави още директорът на болницата. източник- ДАРИК
Това е систематичен процес на срив в здравеопазването, в който за съжаление, не само държавните институции взимат активно, но затова пък основно участие години наред - бих казала повече от 15! Много ужасяваща картина - имам лошо предчувствие.
Не съм толкова компетентен по въпроса ,просто случая с тази болница ме засяга и съм запознат повече ,иначе ако някой иска да изкаже мнение е свободен да сподели какво мисли.
Only registered users can add comments. [ Sign Up | Log In ]
