Едно време еленската долина и околността и са били покрити с непроходима девствена гора, в която обитавали много елени; рекичките: Балюва, Казашка, Сълбишка и Чукански дол, които се спущат от околните височини, се събират в долината, образуват по-голяма река – Еленска. В тая долина, в която е разположен града, са слизали от околните горски възвишения елени на водопой в реката и предполагат, че от река или долина населени и града получил названието си Елена.

Есето на перничанката Параскева Илиева „Брайловата грамотност променя начина ми на живот“ е избрано да участва в Международния брайлов конкурс, организиран от Европейския съюз на слепите тази година. Конкурсът е по повод 200 годишнината от рождението на изобретателя на релефното писмо. Параскева, която е незряща по рождение, е научила брайловото писмо още като ученичка в училището за деца с нарушено зрение в София, което днес носи името на Луи Брайл.

„Луи Брайл успява да преобрази живота на милиони хора по целия свят“, пише в есето си Пара. Ако не беше неговата азбука, щях да потъна в тъмнина. Благодарение на магическия код Параскева е прочела много книги, редовно се запознава със статиите в списанието, издавано от Съюза на слепите „Заря“. Обича да слуша и говорещите книги – дискове, на които с глас са записани текстовете на известни романи.

Параскева е родена в тъмнина и приема слепотата си като част от себе си. За нея се грижи майка й. Чувства живота си пълен. Преди години дори е работила – произвеждала е филтри за електрозапаметяващи устройства.

Днес незрящите хора в трудоспособна възраст трудно намират работа, споделя председателят на Съюза на слепите в Перник Соня Захариева. Въпреки че има държавни програми, които стимулират работодатели да наемат хора с увреждания, незрящите не са сред предпочитаните работници.Труднодостъпната среда е друг сериозен проблем, който допълнително затруднява живота на незрящите в България. Въпреки че през последните години се прави много в това отношение, все ощe придвижването на хората с нарушено зрение е проблем. 

За разлика от приятелката си Соня е родена с нормално зрение, но след 25 годишна възраст заради прогресивно заболяване на ретината загубва зрението си. Сега вижда само светлина. Соня трудно свиква с новото си битие и с това, че непрекъснато някой трябва да се грижи за нея. Въпреки това обаче усмивката не слиза от лицето й, а работата й в Съюза на слепите осмисля живота й. Соня се радва и на чудесно семейство, което я подкрепя. Отгледала е двама вече големи синове – на 18 и на 26 години.

На 15 октомври светът отбелязва деня на белия бастун.