Untitled from VENKO1978 on Vimeo.

Милчо Бонев (дърворезбар) from VENKO1978 on Vimeo.

Еленските дърворезбари-Милчо Бонев

Едно време еленската долина и околността и са били покрити с непроходима девствена гора, в която обитавали много елени; рекичките: Балюва, Казашка, Сълбишка и Чукански дол, които се спущат от околните височини, се събират в долината, образуват по-голяма река – Еленска. В тая долина, в която е разположен града, са слизали от околните горски възвишения елени на водопой в реката и предполагат, че от река или долина населени и града получил названието си Елена.

Малко история за град Елена

A little story about Elena

При разбиването и превземането на гр. В. Търново от турците в 1393 год. и преследването и избиването на търновските боляри, вероятно, някои са избягали из горите и се заселили из поляните. Около град Елена има много селища: Горни и Долни Болерци, поп Бобчевци и други. Предполага се, че са заселени от търновските боляри от тогавашно време. Следователно, заселването на махаличките, посочени по-горе, е предшествало заселването на селището Елена. Това е станало около 1393-1400 г.

За възникването на града едно местно предание казва, че Елена е основана от 12 фамилии, преселени от Златица (Пирдопска околия), между които имало един поп и един ковач. Това било около 1443 год., когато полско-маджарски войски под водителството на крал Владислав ІІІ и трансилванския войвода Йоан Хунияд (известен в народните песни под името Янкул войвода), превзели от турците Белград, смъкнали се в долината на р. Морава... и се отправили по пътя София – Златица за Одрин... Златичани посрещнали християнските войски като освободители, и за да се спасят от турци и еничари, които са щели да им отмъстят, задето са посрещали неприятелски войски, те избягали в Еленския и Котленския балкан. И между населението на близките до Елена колиби е запазено предание, че техните деди са се преселили от Западна България.

Днешния град Елена станал доста отдавна село, защото в една преписка на първата страница на един ръкописен служебник се говори за село Елена под Стара планина в първата половина на ХVІІ в. (1639 г.). До 1860 г. селото и околността му се управлявали от субаш, но от тая дата насам в Елена се назначава мидюр и с това селото се признава за градец.